Съгласно прогнозите, до 2050 г., над две трети от световното население ще живее в градовете, като ще потребява над 70 % от енергийната консумация и ще отделя сходен процент парникови емисии. С нарастването на градското население, ще се повиши търсенето на услуги, като в същото време ще се увеличи и потребността от ресурси. Това ще постави под натиск осигуряването на енергия, водоподаването, управлението на отпадъците, както и други подобни услуги, които са определящи за просперитета и устойчивото развитие на градовете.

Интелигентният град е иновативен такъв, който използва ИКТ и други средства за подобряване качеството на живот, повишаване ефективността на управление на операциите, услугите и конкурентоспособността, като същевременно гарантира, че отговаря на нуждите на настоящите и бъдещите поколения по отношение на икономическите, социалните, екологичните и културни аспекти. Глобалният пазар в областта на Интелигентните градове се очаква да се увеличи от 410,8 милиарда долара през 2020 г. до 820,7 милиарда долара през 2025 г., с 14,8 % общ годишен темп на растеж. Този ръст се дължи на нарастващото търсене на услуги, свързани с обществената безопасност, увеличаващото се градско население и правителствените инициативи.

Интелигентните градове използват данни и внедряват услуги, чрез употребата на модерни технологии, като облачни услуги, изкуствен интелект и Интернет на нещата, с цел да предложат нови и да подобрят съществуващите услуги, както и да осигурят контекстно ориентиран поглед върху управлението на града.

Тяхното развитие е комплексен и предизвикателен процес, изискващ наличието на технически специалисти и инженери, опериращи в публичния и частния сектор, притежаващи необходимите умения и компетентности, които в момента са дефицитни. Следователно, предвид динамичния характер на развитието на Интелигентните градове, специалистите следва да бъдат преквалифицирани / тяхната квалификация следва да бъде повишена чрез придобиване на нови знания и умения.

Липсата на дигитални умения е най-голямата пречка пред ефективното използване на Големи данни и други цифрови технологии (напр. Интернет на нещата и облачни услуги) за управлението на градовете. Съгласно актуално проучване сред 3000 технологични лидери, проведено от KPMG и IT outsourcers Harvey Nash, 65 % от участващите компании са заявили, че за тях е предизвикателство да наемат професионалисти с умения в анализа на данни. Друго изследване сочи, че 76 % от фирмите смятат, че се нуждаят от по-голям брой специалисти в областта на Интернет на нещата, с по-високо ниво на квалификация. Освен това, недостигът на дигитални умения в публичния сектор възпрепятства неговата цифрова трансформация, като 40 % от организациите в него не разполагат с необходимите умения.

Подпомагането на интелигентните градове да се справят с икономическите, екологичните и социалните предизвикателства, също изисква непрекъсната актуализация на знанията и уменията, които значително надхвърлят техническата експертиза и обхващат широк спектър от нетехнически/трансверсални области. Съществува необходимост от технически специалисти и инженери, в областта на Интелигентни градове, които да притежават меки умения като критично мислене/решаване на проблеми, комуникация и лидерство. Посочените умения също са недостатъчно развити, като Cedefop подчертава необходимостта от по-добро съответствие между образованието и обучението и това, което е необходимо на индустрията в областта на личните компетентности. Освен това, за да се оползотворят бизнес възможностите, произтичащи от навлизането на технологиите в градовете, развитието на предприемачески умения е от съществено значение. Не на последно място, развитието на зелени умения, за посрещане нуждите на прехода към въглеродно-неутрална и кръгова икономика, както и разработването на ефективни начини за справяне с проблемите на градското развитие (напр. замърсяването на въздуха, задръстванията, устойчивият живот) е друго предизвикателство пред Интелигентните градове, с което техническите специалисти и инженерите се срещат.